Задай въпрос тук
Ивелина Ковачка Ивелина Ковачка счетоводител

Кои разходи не се признават за данъчни цели?

Публикувано на: 30.08.2016



Съгласно ЗКПО, определени разходи, които дружествата извършват, не се признават за данъчни цели. Това означава, че дружеството ги отчита счетоводно като разходи, но е длъжно за целите на определяне на своя данъчен финансов резултат да ги прибави към счетоводния си финансов резултат, което води до по – голям размер на данъка. Тези разходи представляват данъчни постоянни разлики и са уредени в нормата на чл. 26 от ЗКПО. Под данъчни постоянни разлики следва да се разбира, че те никога няма да бъдат признати за данъчни цели.

Такива разходи са:

1. Разходи, несвързани с дейността - за съжаление в нашето законодателство липсва дефиниция, която да съдържа изчерпателно изброяване или законово определени критерии и признаци, въз основа на които да се прави класификация на разходите, несвързани с дейността. Тази преценка я извършва органът по приходите, но за съжаление невинаги тя е най-обективната. Освен в случаите, когато разходите явно не са свързани с дейността на предприятието, необходимо е да се разграничат разходите при едновременно или частично ползване на имуществото за дейността и за лични цели. Типичен пример за прилагането на тази разпоредба са случаите, при които дейността на фирмата се извършва в апартамент, където живее нейният собственик, и всички разходи по поддръжката и експлоатацията на този апартамент се отчитат за сметка на фирмата, т.е. когато счетоводният финансов резултат на предприятието е утежнен с непринадлежащи на фирмата разходи. За да се избегне увеличението на счетоводния финансов резултат с целия размер на разходите, е необходимо разграничаване на разходите по съвместно ползвания имот на база договор за ползване или за наем между собственика и фирмата, когато техният правен статут е различен - физическо лице и юридическо лице, а в счетоводството на предприятието да се отразяват само разходите, свързани с дейността на фирмата.

2. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон-разпоредбата е пряко свързана с чл. 10 от закона и принципът за документалната обоснованост. Според ал. 1 на цитираната разпоредба счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ(обикновено фактура) по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно и точно стопанската операция. В самия Закон за счетоводството се предвижда предприятията да осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство. Най-общо документирането представлява писмено доказателство за протекли стопански процеси и събития. Чрез документирането се осигурява възможност да се обхванат многобройните обекти по време и място на съществуване и движение. Чрез документирането се гарантира доказателствената сила на получената от системата на счетоводната отчетност информация.

3. Разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност - когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели. Пример за това може да е разход за ДДС, при корекция на ползван данъчен кредит при брак на материални запаси,когато разходът за брак не е признат за корпоративни цели.

4. Разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка – пример затова е ситуация, при която ако един доставчик реши да поеме сумата на ДДС като собствен разход. Това не важи ако е на начислен данък поради извършването на безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по ЗДДС. Тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по ЗДДС.

5. Последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или ползван данъчен кредит – това е хипотеза, при която едно лице издава фактура, но не е начислило ДДС, впоследствие орган по приходите начисли данъка по тази доставка. Тогава този доставчик не отчита размера на ДДС директно като разход, а формира вземане от клиента, на който е издал фактурата. В последствие отчита вземането на разход, поради факта, че клиентът отказва да го плати.

6. Разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове и лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. Тези разходи не са признати, защото се изхожда от принципа, че лицето не може да черпи ползи от свое незаконосъобразно поведение.

7. Разходи за дарения с изключение на дерение към болници, училища, домове за сираци, хора с увреждания, културни институции и др.Дарение към одобрените небизнес организации и физическите лица се признава за данъчни цели в определен размер( до 10%) от счетоводната печалба,като в някоои случаи е и в по-висок размер, но не трябва да превишава 65% от счетоводната печалба. Не се признава разход за дарение, когато то служи за облагодетелстване на ръководителите,които го отпускат или когато дарението не е получено от надарения.

8. Разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода - този данък е за сметка на получателя на дохода, така че ако се поема от  платеца, не се признава за данъчни цели.

9. Разходи за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаващи определените с нормативни актове средства.

10. Разходите (загуба) от разпореждане с финансови инструменти на регулиран пазар

11. Разходи за дължим ДДС, начислен от НАП във връзка с реализиране на отговорността за дължим и невнесен ДДС от предходен доставчик – при тази хипотеза едно лице има установено задължение за ДДС, във връзка прилагането на отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС. Отчитайки допълнително установения ДДС като разход, същият няма да бъде признат за данъчни цели.

12. Разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата

13. Разходи за подкуп и/или прикриващи подкуп на длъжностно лице или на чуждо длъжностно лице.

14. Разходи за липси и брак- тези разходи не са признати за данъчни цели, като изключение правят разходите, дължащи се на непреодолима сила, технологичен брак, брак поради изтичане срока на годност и др.

15. Разходи на учредители за учредяване на ново юридическо лице, освен ако то не възникне - разходите за учредяване се признават в новоучреденото юридическо лице

Други случаи

Освен горните разходи счетоводно отчетените неразпределяеми разходи при сдруженията и фондациите не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава само частта от неразпределяемите разходи, които се отнасят до облагаемата дейност. Неразпределяемите разходи се разпределят пропорционално между двете дейности, на база на съотношението на приходите от облагаемата дейност и всички приходи на организацията.

За разлика от постоянните разлики (непризнати разходи и необлагаеми приходи), съществуват и временни разлики (приходи и разходи), които не се признават данъчно в годината на тяхното възникване, а в различна година(обикновено по-късна). Такива разлики имат само временен ефект върху данъчния резултат.По-късното им признаване с обратна сила се нарича обратно проявление на разликите(временните непризнати разходи се посочват в увеличение на данъчния резултат,а обратната им проява в по-късен период, води до намаление).

Временни разлики са:

1. Приходи и разходи от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а се признават в годината на отписване (напр. продажбата) на съответния актив или пасив. Това не се отнася за счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на валута по фиксинга на БНБ, които се признават в годината на счетоводното им отчитане.

2. Когато стойността на отписаните (продадените) през текущата година материални запаси от конкретен вид надхвърля стойността на материалните запаси от същия вид към 31 декември на предходната година, тогава приходите и разходите от последващи оценки на материалните запаси от този вид, които не са признати в предходни години, се признават в текущата година. Това не се прилага за липси и брак на материални запаси, освен ако те не е в резултат на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химични свойства; изтекъл срок на годност, кражби в търговски обект до 0,25% от приходите.

3. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите за отписване на вземанията като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане или отписване, а се признават най-рано в годината, в която настъпи някое от следните обстоятелства:

  • изтичане на давностния срок за вземането от момента, в който вземането е станало изискуемо - той може да бъде 3 или 5 години;
  • възмездно прехвърляне на вземането (цедиране на вземането);
  • когато производство по несъстоятелност е прекратено с приемането на оздравителен план, в който е предвидено редуциране на задълженията към кредиторите - тогава за разход за данъчни цели се признава само намалената част от вземането;
  • влизане в сила на съдебно решение, с което вземането или част от него е обявено за недължимо - тогава за разход за данъчни цели се признава само недължимата част от вземането;
  • преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
  • при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него са останали неизплатени - тогава за разход за данъчни цели се признава неизплатената част от вземането.

Когато преди настъпване на някое от горните обстоятелства, вземането бъде събрано по някакъв начин (плащане, прихващане, замяна и т.н.), непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки се признават за данъчни цели в годината на неговото събиране, като се съобразяват с размера на събраната сума.

4. Разходите за провизии по задължения (например за обезщетения при пенсиониране на служители) не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината на погасяване на задължението - до размера на погасеното задължение.

5. Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите за осигуровки по тях, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината на тяхното реално изплащане на персонала - до размера на изплатените отпуски и осигуровки.

6. Разходите на данъчно задължени лица, които представляват доходи на местни физически лица (в т.ч. и разходите за осигуряване) и които не са изплатени до 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината, в която дохода е изплатен - до размера на изплатения доход.

Това правило не се отнася за доходи, осигуровки и обезщетения на лица по трудови договори и доходи (приходи) на еднолични търговци. В обхвата на това правило попадат възнаграждения по договори за управление и контрол, възнаграждения по граждански договори, задължения по неустойки, права или наем на физически лица и т.н., които се признават в годината на тяхното изплащане.

7. Разходите за лихви по заеми над определен размер, на данъчно задължени лица със собствен капитал над три пъти по-малък от привлечените заемни средства от нефинансови институции (слаба капитализация), не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в определено съотношение в следващите пет години.

В направеното по-горе изложение бяха разгледани данъчните постоянни и данъчните временни разлики. Налице са обаче и други суми, които поради своето естество не могат да бъдат причислени към нито една от двете групи, което е наложило те да бъдат обект на самостоятелна законова регламентация.



Коментари

Свързани документи със ЗКПО