Задай въпрос тук
Лиляна  Пламенова Лиляна Пламенова Потребител

Напускане без спазено предизвестие



Здравейте,
Служител с постоянен договор реши да напусне. Подаде молба, в която е посочено, че желае да бъде освободен на основание чл. 325, т.1 от КТ. От този момент нататък не идва на работа и не отговаря на обаждания. Съобразно трудовия му договор е длъжен да спази предизвестие от 30 дни. В същото време има да ползва платен отпуск - 19 дни. Работодателят при така стеклите се обстоятелства не желае да му изплати обезщетение за неизползвания отпуск.

Бихте ли ни посъветвали как да оформим документите му за напускане?



Отговори

  • Съгласно чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.

    След като работодателят не е дал писмено съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие, то от датата на подаване на молбата на работника започва да тече 30 дневното предизвестие. През това време работника е длъжен да се явява на работа. След като това не се случва в две последователни работни дни може да изпратите на работника писмо с искане за даване на писмени обяснения за причината поради която не се явява на работа. На база на неговите обяснения работодателят трябва да прецени дали работника има уважителни причини за отсъствията си от работа, като например наличието на болничен лист и нужда от домашно или болнично лечение или няма никакви уважителни причини. Ако работника безпричинно не се явява на работа по преценка на работодателят на основание чл.190 от КТ той може да предприеме процедура по дисциплинарно уволнение.

    Без значение на основание на кой член се прекратява трудовия договор работодателят няма право на избор и е длъжен да изплати на работника полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

    Анелия Петрова
  • Здравейте,

    Благодрая Ви за вниманието!

    Според чл.221, ал.2 от КТ, работникът също дължи обезщетение на работодателя. Възможно ли е да прихванем задължението ни по чл. 224 срещу насрещното вземане?

    Ще съм Ви благодарна, ако ми отговорите, защото срещам противоречиви мнения.
  • Да, на основание чл.221 от КТ работникът дължи обезщетение на работодателя при неспазено предизвестие, но без изричното писмено съгласие на работника то не може да бъде прихванато от обезщетението, което работодателят му дължи на основание чл.224 от Кт за неизползван платен годишен отпуск. Ако получите писменото съгласие на работника, едва тогава можете да направите прихващане, като няма ограничение както по отношение на основанието, така и по отношение на размера на удържаната сума, стига работника да се е съгласил.

    В противен случай работодателя няма законово право да извършва каквито и да е удръжки, освен изброените в чл. 272, ал.1 от КТ, а именно:
    1. получени аванси;
    2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
    3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
    4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
    5. запори, наложени по съответния ред;
    6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

    Ако няма писмено съгласие от работника за удръжки извън изброените в чл.272, ал.1 от КТ случай, то тогава работодателя е длъжен да изплати всичко дължимо на работника. Ако работодателя има да получава суми от работника те трябва да бъдат добре и подробно описани в заповедта за прекратяване на трудовия договор и след това да се потърсят по съдебен път.

    Анелия Петрова
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата