Задай въпрос тук
Мая Митева Мая Митева одитор

Как се спестяват данъци, чрез ваучери за храна?

Публикувано на: 09.05.2016



Действащата нормативна уредба дава редица възможности на работодателите да предоставят различни по своя вид социални придобивки.

Основополагащите норми са тези на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда. Съгласно горецитираните разпоредби начинът на използуването на средствата за социално-битовото и културното обслужване се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите и съответно тези средствата не могат да се изземват и използуват за други цели. Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:

  1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
  2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
  3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
  4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
  5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
  6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
  7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности.

На база предоставената нормативна възможност работодателят може да предоставя ваучери за храна на наетите лица.

Съгласно чл. 204 от ЗКПО разходите за ваучери за храна влизат в състава на социалните разходи, предоставени в натура. Изискване на ЗКПО е тези предоставени в натура разходи да бъдат достъпни и валидни за всички наети лица, т.е. всички да могат да се възползват от това право, а именно: работниците, служителите и лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя/ възложителя и лицата по предходното изречение са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Съгласно нормите на ЗКПО "Социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието.

Данъчно третиране на предоставените ваучери за храна по реда на ЗКПО

Данъчното третиране на социалните разходи като цяло е свързано с формата на тяхното предоставяне – в пари или в натура. ЗКПО определя, че социалните разходи предоставени в натура се облагат с данък върху разходите, който е 10% и се дължи на годишна база в срок до 31-ви март на следващата година.

ЗКПО предвижда изключение, съгласно което не се облагат с данък социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

  1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
  2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
  3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс. ЗКПО въвежда изисквания относно лицата, които имат право да осъществяват дейност като оператор и определя правила относно издаването на разрешение за дейността им от Министъра на финансите и съответно отнемането им.

ЗКПО предвижда наличието на конкретни условия, чието нарушаване има определени последици. От написаното по-горе следва, че:

  • ако ръководството на съответното дружество вземе решение за предоставяне на ваучери за храна над 60 лв. месечно, то горницата ще подлежи на облагане с данък върху разходите;
  • ако дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите за храна то цялата сума, дори да е в рамките на определния размер от 60 лв., ще подлежи на облагане с данък върху разходите;
  • ако ръкодството вземе решение за предоставяне на социални разходи под формата на друг тип ваучер, а не такъв за храна, то тогава върху тези разходи ще се дължи данък върху разходите и по-конкретно данък върху социалните разходи.

Определяне на данъчната основа на данъка върху раходите се извършва на база индивидуален преглед за наличие/липса на законово изискумите условия за всеки отделен месец от годината.

Данъчно третиране на предоставените ваучери за храна по реда на ЗДДФЛ

Съгласно чл.24 от ЗДДФЛ не се включват в облагаемия доход по трудови правоотношения:

  • ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;
  • социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

От цитираният текст следва, че независимо от размера на предоставените ваучери до или над определения размер от 60 лв. същите няма да бъдат обложени с данък върху дохода при самия получател /работник, служител или наето лице по договори за управление и контрол/.

От друга страна, ако предоставените ваучери, не отговарят на определението за социален разход, ако например са определени условия, при наличието на които се предоставят тези ваучери и това ги прави недостъпни за всички работници, служители и наети лица по договори за управление и контрол, то тогава тези суми на общо основание ще бъдат квалифицирани като облагаем доход и ще подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Данъчно третиране на предоставените ваучери за храна по реда на КСО и ЗЗО

Съгласно КСО върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски.

Съгласно КСО и ЗЗО върху тези социални разходи се дължат и внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", съответно ДЗПО и здравноосигурителни вноски.

Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски предвижда едно изключение съгласно което, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

От нормативния текст следва, че не се дължат осигурителни вноски за тези разходи за ваучери за храна, които отговорята на условията предвидени в ЗКПО, а това са тези разходи за предоставени ваучери за храна, върху които съответно не се дължи данък върху разходите.

Обобщение

Съгласно нормативната уредба, при наличието на определени условия /чл. 209 от ЗКПО/ работодателите имат възможността да предоставят ваучери за храна в размер до 60 лв. месечно, които ваучери са необлагаеми с данък върху разходите по ЗКПО, не се включват в данъчната основа по реда на ЗДДФЛ и върху тях не се внасят осигурителни вноски.

Внимание: Получените ваучери за храна от работниците, служителите и наетите лица по договорите за управление и контрол отговарящи на условията на чл. 209 от ЗКПО, не се включват:

  • В служебните бележки за удостоверяване на изплатен облагаем доход по чл. 45 от ЗДДФЛ;
  • В декларация образец 1, като облагаем доход;
  • При определяне на минималния месечен осигурителен доход за конкретната професия.

Внимание: Получените ваучери за храна от работниците, служителите и наетите лица по договорите за управление и контрол участват при ограничаване на осигурителния доход до максималния му размер.



Коментари

Свързани документи със ЗКПО