Задай въпрос тук
Доника Маринова Доника Маринова Kreston BulMar директор одит

Данък върху разходите – кои разходи и кога се облагат с този вид данък?

Публикувано на: 11.04.2016



Какво представлява данъкът върху разходите?

Законът за корпоративното и подоходно облагане регламентира облагането с данък върху разходите три групи документално обосновани разходи, реализирани от данъчно задължените лица. Това са:

  • представителни разходи, свързани с дейността;
  • социални разходи, надвишаващи определен праг, предоставени в натура на наетите по трудов договор, както и по договори за управление лица;
  • разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност.

Кои лица дължат данък върху разходите?

  1. Местните юридически лица и едноличните търговци – това са всички юридически лица, учредени съгласно българското законодателство или вписани в български регистър. Неперсонифицираните дружества, регистрирани по Закона за задълженията и договорите, и осигурителните каси, които също се приравняват на юридически лица;
  2. Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, извършват разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност или получават доходи с източник от България;
  3. Физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци;
  4. Физически лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци;
  5. Работодателите и възложителите по договори за управление и контрол за данъка върху социалните разходи, надхвърлящи лимит от 60 лв. месечно за застраховки „Живот” и 60 лв. месечно за ваучери за храна;

Облагане с данък върху разходите

Представителни разходи, свързани с дейността

Според дефиницията за „представителни разходи”, дадена в Правилника за прилагане на ЗДДС, това са разходи, извършени за представителни и развлекателни цели като:

  • разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
  • разходи за нощувки;
  • консумация на храна и напитки;
  • организиране на делови срещи;
  • тържества, развлекателни мероприятия, екскурзии.

Много съществено изискване при признаването на даден разход като такъв е той да бъде свързан с дейността на дружеството, а именно - от извършването на този разход да се реализират сегашни или бъдещи ползи за предприятието. Например разходи за организиране на конференция и поемане на разходите на делегатите във връзка с разработване на нов продукт и представянето му пред потенциални партньори.

Друго основно изискване е документалната обоснованост на представителните разходи и това, че трябва да бъдат отчетени за счетоводни цели като разход. Тук законът прави изключение и допуска представителните разходи да се смятат за документално обосновани при наличие само на фискален бон, като няма изискване за задължително наличие на фактура.

Социални разходи, предоставени в натура

Същността на тези разходи е дадена като дефиниция в допълнителните разпоредби на ЗКПО. Изискването е тези разходи да са отчетени като социални придобивки съгласно Кодекса на труда при спазени няколко съществени изисквания:

  • да са достъпни за всички работници и служители, включително за лицата, наети по ДУК;
  • да са предоставени в натура - недопустимо е наличието на парични взаимоотношения по повод тези разходи между двете страни;
  • да са предоставени на всички наети лица по равно;
  • да са извършени по повод осигуряване на социални придобивки – това са разходи, извършени с цел повишаване ефективността на трудовия процес и удовлетвореността на служителите - например разходи за вода, храна, облекло, транспорт и др. подобни.
  • да са предоставени от ръководството или от общото събрание на работниците и служителите съгласно изискванията на Кодекса на труда.

В ЗКПО изрично е посочено, че към социалните разходи се включват и извършените разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот”, както и разходи за ваучери за храна.

За да могат разходите, които отговарят на гореописаните изисквания да бъдат третирани като социални, е необходимо да са документално обосновани и да са отчетени като разходи в счетоводните книги на дружеството.

Разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност

В законодателството няма дефиниция за „управленска дейност”, затова е малко по-сложно да бъдат дефинирани тези разходи, но в практиката се е наложило правилото, че това са разходите по експлотация на превозни средства, направени от управители, членове на управителен съвет и контролен орган и др. по повод изпълнение на управленските им функции. Тук се включват следните видове разходи, извършени за поддръжката на тези автомобили:

  • разходи за горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
  • разходи за резервни части;
  • разходи за труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
  • разходи за технически прегледи и паркинг;
  • разходи за козметика и аксесоари.

Както и при останалите два вида разходи, облагани с този данък, тук също има изискване разходите да са документално обосновани и да са отчетени като счетоводен разход. Законодателят и тук е дал възможност разходът да се документира само с фискален касов бон, без да се изисква фактура, като е допустимо за тези разходи да не се издава пътен лист. Възниква обаче въпросът, ако законодателят не изисква пътен лист, как би се доказало, че този разход е извършен за управленската дейност, а не за лични ползи на управителя?

Документалната обоснованост за всички видове разходи, както вече многократно подчертахме, е основно изискване. Когато такава е налице, всички разходи, които сме обложили с данък върху разходите, както и самият данък, са признати за данъчни цели. В противен случай тези суми ще се третират като данъчно непризнати, независимо, че за тях е платен данък върху разходите.

Деклариране и плащане на данък върху разходите.

Данъкът върху разходите се декларира и внася в срок до 31 март на следващата година с годишната данъчна декларация, подавана от юридическото лице или ЕТ. Санкцията за недеклариране или невярно деклариране на данък върху разходите, довело до определяне на по-малко данъчно задължение, е в размер от 500 до 3 000 лв. и от 1 000 до 6 000 лв. при повторно нарушение. Когато сме декларирали дължим данък върху разходите, но не сме го платили в срок, ще се начисли законова лихва за забава до окончателното му плащане по сметката на НАП.

Данъчната ставка е 10 %, а данъчната основа са реално начислените разходи.

Освобождаване от данъчно облагане.

Както обикновено и тук има освобождаване от данъчно облагане и то е налице в следните случаи:

  • не се облагат разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот” до 60 лв. месечно на човек;
  • не се облагат разходите за ваучери за храна до 60 лв. месечно на едно лице, като при предоставянето на ваучери за храна е необходимо да са спазени определени условия;
  • не се облагат социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, когато транспортът се извършва от труднодостъпни и отдалечени райони, без значение дали се извършва с лек автомобил и ако без извършването на този разход не може да се осигури дейността на лицето.


Коментари

Свързани документи със ЗКПО