Задай въпрос тук
Мариана Пецева Мариана Пецева икономист

Транспортни услуги в ЕС



Здравейте,
Фирма, която е регистрирана в България, ще извършва транспортни услуги на територията на целия ЕС и ще фактурира на фирма регистрирана в Италия. И двете фирми са регистрирани по ДДС. Управителят на българската фирма живее в Италия. Важи ли правилото за пребиваване над 180 дни в България?

Назначени са двама шофьори на камиони, които са българи, живеещи в Италия. Плащат им се командировъчни. Има ли срокове за тях за пребиваване извън България? Има ли проблем, че осигуровките ще се внасят в България, щом по-голямата част от дейността е в други държави? Фирмата няма друга дейност.





Отговори

  • Здравейте,
    Предполагам, че управителя е чужденец , следва да има ЛНЧ . Следва да е уточнено с формуляр А1 статута на лицето в другата държава членка съгласно Приложение 4 от Регламент № 987/2009 Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 . Когато собственика на дружеството получава възнаграждения за управление , подлежи на осигуряване за всички осигурени социални рискове по реда, определен за осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества в чл.4, ал.1, т.7 от КСО. В случай, че не получава месечно възнаграждение, но упражнява дейност в дружеството, подлежи на осигуряване по реда, определен за самоосигуряващите се лица.

    При положние, че лицето съгласно А1 има задължение да се осигурява в Б-я http://www.nap.bg/page?id=510 то и ако дружеството е ЕООД и няма друг назначен управител, лицето следва задължително да се осигурява независимо от това, че не пребивава повече от 180 дни в България. Друг е въпроса за деклариране на доходите.

    Що се отнася до командированите лица от 01.06.2016 ГИТ следи за правилното прилагане на новите условия при дългосрочно командироване на служители съгласно чл 121 ал. 3 от КТ и Директива 96/71/ЕО според които следва да осигурите същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
    Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, то страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
    В минималните условия на работа се включват и минималните ставки на заплащане в приемащата държава (чл. 3, § 1, б. “в“ от Директива 96/71/ЕО). Разпоредбата на чл. 3, § 2, изр. 2 от Директива 96/71/ЕО посочва, че минималните ставки се определят от законодателството и практиката на държавата, където се командирова работникът.
    В чл. 3, т. 7 на Директива 96/71/ЕО, въз основа на която са въведени ал. 3 - 5 на чл.121 от КТ, е указано, че разходите за издръжка, свързани с командировката, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командировката, като например пътни дневни и квартирни разходи. При определяне на условия на работа по смисъла на чл. 121, ал. 3 и ал. 4 от КТ, заплатата на командирования работник или служител, трябва да е равна или по-голяма от установената за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, като от нея се изключват заплатените му пътни, дневни и квартирни пари.
    http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A31996L0071

    Поздрави,
    В.Дадова

  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи с ДОПК

-->